Идеята за обществен прогрес на Октомврийската революция или революционният терор, наложен в Русия, а впоследствие и в цяла Източна Европа, резонират със съвременното ни възприятие на идеологическото наследство на ХХ век? Доколко идеите на Октомврийската революция за нов човек и ново справедливо общество, за промяна на нравите и некапиталистически прогрес, намират своето продължение в съвременни визии за възможното по-справедливо устройството на постиндустриалното общество?
Модератор: Ирина Недева.
Молим за предварителна регистрация тук: https://goo.gl/forms/ v3xfhdojgMNdGcXb2
За участниците:
Валентина Георгиева е преподавател в катедрата по „История и теория на културата" в СУ „Св. Климент Охридски", доктор по социология от Университета „Лавал" (Канада). Заниманията й са в областта на младежките култури и социални движения, изследванията на популярната култура, политическата антропология. Автор е на редица статии и студии в специализирани академични издания, както и на популярни публикации в електронните списания
„
Семинар-БГ" и
dВерсия.
Доц. д-р Александър Сивилов е историк. Преподава история на СССР и международни отношения в Софийския Университет „Св. Климент Охридски". Специализирал е в Историческия факултет на Московския държавен университет „М. Ломоносов", в департамента по политически науки на Университета „Лойола" в Чикаго, САЩ, и в департамента по политология на Университета „Мейджи" в Токио, Япония. Изследва връзките на Русия и СССР с Латинска Америка и Източна Азия. Има специален интерес към радикалната левица в периода от 1917 г. до края на Студената война.
Станимир Панайотов е докторант по сравнителни джендър изследвания в Централноевропейски университет, Будапеща. Работи в пресечностите между феминистка философия, не-философия, неоплатонизъм и нов/спекулативен реализъм. Съорганизатор и съдиректор е на София куиър форум (2012 до момента), както и на Лятното училище по сексуалности, култури и политики (Скопие/Белград, 2012-2017).
Евгений Дайнов е професор по политически науки, коментатор, китарист в блуз-рок група и активист от времената на Нежната революция до зелените протести днес. Завършил е модерна история и руски език в Университета „Оксфорд". Има множество книги, научни публикации и книги с къси разкази. Участвал е в множество книги, посветени на гражданското общество, развитието на общностите, политиките, публичната администрация, реформата и интеграцията на малцинствата. Той е страстен активист на свободата и самоуправлението. Преподава политическа философия и социални практики в Нов български университет. Често участва като свидетел в различни формати на парламентарни изслушвания.
Петко Ковачев е участник в първите протести на Екогласност в края на 80-е години, активен участник е в процесите от 1989 година до най-продължителния всекидневен атгиправителствен протест #ДАНСwithme през 2013-2014. Част е от партия „Зелените" при създаването й, а днес – от Института за зелена политика. Координатор е по темата енергетика на CEE Bankwatch Network за България (1997-2006). Работил е по проекти, свързани с алтернативните сценарии за енергийно развитие на България, бъдещето на атомната енергетика, финансирането на енергийната ефективност и ВЕИ от международните финансови иснтитуции. Правил е анализи на всички енергийни стратегии на България от 1996 досега.
Програмният цикъл „Революциите и техните деца“ изледва революциите, контрареволюциите, консервативните революции и постмодерните революции във вечната почуда – какво е прогрес? Ноември е месецът, който остава с две ключови революции на ХХ век – болшевишката от 1917 и нежната от 1989. Какво се случва с революциите и техните деца? Какво е наследството на болшевизма? Какво е мястото на октомврийската революция в днешна Русия на Путин? Какво е мястото на нежните революции в развитието на страните от Източна Европа като част от Европейския съюз?
Събитията са организирани от Червената къща в партньорство с Eвропейската мрежа на дебатните центрове
Time to Talk и с подкрепата на програма „Европа на гражданите" на ЕС.