Център за култура и дебат „Червената къща „Андрей Николов
Кой е Андрей Николов?
С живота и творчеството си роденият през 1878 скулптор Андрей Николов създава мост между европейската скулптурна традиция в духа на Роден и българската модерна скулптура на XX век, която получава европейско признание до голяма степен благодарение на него.
Наследството на Андрей Николов е много разнообразно. Сред най-известните му творби са лъвът пред Паметника на Незнайния войн в София, „Торс“, „Дух и материя“, „Майчина целувка“, „Майчина гръд“, портретните бюстове на Иван Мърквичка, Александър Балабанов, Стоян Михайловски, Кирил Христов и др. Като професор в Художествената академия в София от 1931 до 1940 година Николов успява да създаде и своя школа, в която възпитава последователи на изящния си стил на ваене.
Наследството на Андрей Николов е много разнообразно. Сред най-известните му творби са лъвът пред Паметника на Незнайния войн в София, „Торс“, „Дух и материя“, „Майчина целувка“, „Майчина гръд“, портретните бюстове на Иван Мърквичка, Александър Балабанов, Стоян Михайловски, Кирил Христов и др. Като професор в Художествената академия в София от 1931 до 1940 година Николов успява да създаде и своя школа, в която възпитава последователи на изящния си стил на ваене.
“
Изкуството на Андрей Николов иде направо от природата ... Топло от кръв, като младо тяло, съдържа в пролетната пищност на формите жива и трептяща духовност. Андрей Николов е син на народа си; и неговото деликатно музикално изкуство сякаш е предназначено да покаже, ... че България е майка на духове, способни на най-чистите прояви на цивилизацията.
Андрей Николов е роден във Враца на 29 април стар стил (12 май нов стил) 1878 година в дома на беден обущар. През 1896 г. постъпва в Рисувалното училище в София в класа на Борис Шатц, по чиято препоръка по-късно заминава да учи в Париж с държавна стипендия. През 1914 година, след приключването на обучението си в Париж се установява в Рим, където бързо се интегрира в творческия кръг около Свободната художествена академия.
Първоначално Андрей Николов е командирован в Рим, за да наблюдава приготовлението на клишетата за гербови марки, поръчани от българската държава. Избухването на Първата световна война обаче става причина командировката му в Рим да бъде продължена чак до 1919 година. След 1919 година Андрей Николов остава в Рим на собствени разноски до 1927 г.
От 1915 до 1926 г. Андрей Николов редовно излага творбите си в Годишната римска изложба. През 1922 г. е избран за член на журито на изложбата, а по-късно и за представител на художниците-чужденци в Управителния съвет на Международната асоциация на художниците в Рим. Сред приятелите и хората, с които общува в този период, са известният италиански скулптор Сарторио, писателят Франческо Сапори, Жорж Нурижан и скулпторът Арнолдо Дзоки. Чести гости са му и Александър Балабанов, Райко Алексиев, Маждраков.
През 1919 година, на връщане от Франция след подписването на Ньойския договор, Александър Стамболийски - тогава Министър-председател на България - посещава Андрей Николов в Рим. Впечатлен от работата му, Александър Стамболийски го приканва да се завърне в България. „Ще дойдеш в София, ще направим статуи и бюстове на всички наши заслужили хора, от Възраждането до днешно време“ – увещава го Стамболийски. През 1921–22 година Андрей Николов извайва бюст на Стамболийски, а по-късно, през 1927 година, се завръща в България. Като професор в Художествената академия в София от 1931 до 1940 година Андрей Николов успява да създаде своя школа, в която възпитава последователи на изящния си стил на ваене.
Първоначално Андрей Николов е командирован в Рим, за да наблюдава приготовлението на клишетата за гербови марки, поръчани от българската държава. Избухването на Първата световна война обаче става причина командировката му в Рим да бъде продължена чак до 1919 година. След 1919 година Андрей Николов остава в Рим на собствени разноски до 1927 г.
От 1915 до 1926 г. Андрей Николов редовно излага творбите си в Годишната римска изложба. През 1922 г. е избран за член на журито на изложбата, а по-късно и за представител на художниците-чужденци в Управителния съвет на Международната асоциация на художниците в Рим. Сред приятелите и хората, с които общува в този период, са известният италиански скулптор Сарторио, писателят Франческо Сапори, Жорж Нурижан и скулпторът Арнолдо Дзоки. Чести гости са му и Александър Балабанов, Райко Алексиев, Маждраков.
През 1919 година, на връщане от Франция след подписването на Ньойския договор, Александър Стамболийски - тогава Министър-председател на България - посещава Андрей Николов в Рим. Впечатлен от работата му, Александър Стамболийски го приканва да се завърне в България. „Ще дойдеш в София, ще направим статуи и бюстове на всички наши заслужили хора, от Възраждането до днешно време“ – увещава го Стамболийски. През 1921–22 година Андрей Николов извайва бюст на Стамболийски, а по-късно, през 1927 година, се завръща в България. Като професор в Художествената академия в София от 1931 до 1940 година Андрей Николов успява да създаде своя школа, в която възпитава последователи на изящния си стил на ваене.
„Андрей Николов ... изхожда от земята, за да ни покаже, че тя би била по-човечна и съвършена, ако внесем в нея поне малко от мечтата – че и на земята ний носим божественото в душата си.“
Сирак Скитник, сп. „Златорог“, 1922
Сирак Скитник, сп. „Златорог“, 1922