Oбщество и политика
След Европа | 1 ноември | лекция | 18:30
Повече
Oбщество и политика
Революциите и техните деца | 7, 8, 9 ноември | дебат, лекции | 18:30
Oбщество и политика
Отворен университет: съвременна литература | 6, 13 ноември | лекции | 19:00
Left
Right
ноември
Събития за месеца
ПОРЕДИЦА „МЕМОРИАЛНИ ЛЕКЦИИ „ДЖУ“ ПРЕДСТАВЯ:

След Европа
ЛЕКЦИЯ
1 ноември | 18:30 | Червена зала | БГ |Вход свободен

Лекцията представя основните тези в едноименната книга на политолога Иван Кръстев. За европейците ЕС беше съвсем естествен свят, пише Иван Кръстев. След Брекзит и победата на Тръмп това вече не е така. Трябва ли да се притесняваме от крехкостта на Европа, или да се впечатляваме от нейната устойчивост? Бъдещето на ЕС – твърди Иван Кръстев – е история с отворен финал.
Повече | Резервации
Лектор: Иван Кръстев, Център за либерални стратегии (ЦЛС), Институт по хуманитарни и социални науки във Виена. Лекцията е част от ежегодните „Мемориални лекции „ДЖУ“, организирани от ЦЛС в памет на Юлия Гурковска.

Резервации: можете да резервирате място на тел. 02/988 8188, 0885 828 532 и e-mail [email protected]. Резервациите важат до 15 минути преди началото на събитието.
OТВОРЕНИЯТ УНИВЕРСИТЕТ ПРЕДСТАВЯ:

Българският роман в годините на прехода
ЛЕКЦИЯ
6 ноември | 19:00 | Пеша Николова | БГ | Вход свободен


Проф. Александър Кьосев ще говори за българския роман в годините на прехода и промените в последните 15-20 години, които накратко могат да бъдат описани като „глобализиране на българската литература". Kакво е отношението на новите романи към културната памет на българския език и литература?
Повече | Резервации
Една от темите на лекцията ще бъде самото проблемно понятие „българска литература“, поради напрежението между литературна продукция в страната, емигрантската литература, писана на български, и литературата от автори от български произход, писани на чужд език. Ще бъде разгледан пазарният натиск за писане в глобални, бестелърни жанрове и влиянието на трилъра, фентъзи жанра, ноара, новия тип исторически ерудитски роман и пр. Как и доколко тези жанрове могат да бъдат призми за осмисляне на социалните и културни процеси в България и Източна Европа? Разработва ли българският роман самостоятелни призми – нестандартни жанрови, сюжетни и стилови модели, с които се опитва да извлече смисъл от онова, което се случва в епохата на българския преход? Kакво е отношението на новите романи към културната памет на българския език и българската литература и двете стратегии за писане – писането за превод и писането за непреводимост?

За лектора:
проф. Александър Кьосев е преподавател по история на модерната култура и директор на Културния център на Софийския университет (СУ), както и ръководител на магистърска програма „Изкуства и съвременност“ в СУ. Автор е на книгите „Пролетен вятър“ на Никола Фурнаджиев в художествения контекст на своето време“ (1989), „Лелята от Гьотинген“ (2005), „Индигото на Гьоте“, 2009, „Караниците около четенето“, 2013, редактор и съставител е на над 10 книги, автор е на повече от 80 студии и статии в областта на читателските изследвания, културната теория и история на пространството, българските и балканските идентичности, културната история на прехода, българската литература и литературната история, публикувани в български и чуждестранни периодични академични издания.

За Отворения университет: Отвореният университет на Червената къща е поредица от открити лекции, насочена към всички, които искат да разширят познанията си за съвременния свят и за които споделянето на знание е вълнуващо изживяване. Той е част от проект „Проверка на реалността“, изпълняван с подкрепата на фондация „Америка за България“. Третата тема на университета е съвременна литература, а събитията са организирани в сътрудничество с фондация „Елизабет Костова“. Ще можете да чуете лекциите „Социалната функция на литературата“ на Теодора Димова, „От журналистика към литература“ на Бистра Величкова и „Българският роман в годините на прехода“ на Александър Кьосев. Изявленията и мненията, изразени по време на събитието, не отразяват непременно вижданията на Фондация „Америка за България“ или нейните партньори.

Резервации: можете да резервирате място на тел. 02/988 8188, 0885 828 532 и e-mail [email protected]. Резервациите важат до 15 минути преди началото на събитието.
ПРОГРАМНИЯТ ЦИКЪЛ „РЕВОЛЮЦИИТЕ И ТЕХНИТЕ ДЕЦА“ ПРЕДСТАВЯ:

Революционни наследства: 1917 и 1989
ДEБАТ
7 ноември | 18:30 | Червена зала | БГ | Вход свободен


Краткият двадесети век, една епоха на идеологически противопоставяния, започна през ноември 1917 и свърши през ноември 1989. По какво си приличат и по какво се различават революционните процеси, обрамчили „краткия“ ХХ век? С участието на: Валентина Георгиева, доц. д-р Александър Сивилов, Станимир Панайотов, Евгений Дайнов, Петко Ковачев.
Повече | Резервации
Идеята за обществен прогрес на Октомврийската революция или революционният терор, наложен в Русия, а впоследствие и в цяла Източна Европа, резонират със съвременното ни възприятие на идеологическото наследство на ХХ век? Доколко идеите на Октомврийската революция за нов човек и ново справедливо общество, за промяна на нравите и некапиталистически прогрес, намират своето продължение в съвременни визии за възможното по-справедливо устройството на постиндустриалното общество? Модератор: Ирина Недева.

Молим за предварителна регистрация тук: https://goo.gl/forms/ v3xfhdojgMNdGcXb2

За участниците:

Валентина Георгиева е преподавател в катедрата по „История и теория на културата" в СУ „Св. Климент Охридски", доктор по социология от Университета „Лавал" (Канада). Заниманията й са в областта на младежките култури и социални движения, изследванията на популярната култура, политическата антропология. Автор е на редица статии и студии в специализирани академични издания, както и на популярни публикации в електронните списания
Семинар-БГ" и dВерсия.

Доц. д-р Александър Сивилов
е историк. Преподава история на СССР и международни отношения в Софийския Университет „Св. Климент Охридски". Специализирал е в Историческия факултет на Московския държавен университет „М. Ломоносов", в департамента по политически науки на Университета „Лойола" в Чикаго, САЩ, и в департамента по политология на Университета „Мейджи" в Токио, Япония. Изследва връзките на Русия и СССР с Латинска Америка и Източна Азия. Има специален интерес към радикалната левица в периода от 1917 г. до края на Студената война.

Станимир Панайотов е докторант по сравнителни джендър изследвания в Централноевропейски университет, Будапеща. Работи в пресечностите между феминистка философия, не-философия, неоплатонизъм и нов/спекулативен реализъм. Съорганизатор и съдиректор е на София куиър форум (2012 до момента), както и на Лятното училище по сексуалности, култури и политики (Скопие/Белград, 2012-2017).

Евгений Дайнов
е професор по политически науки, коментатор, китарист в блуз-рок група и активист от времената на Нежната революция до зелените протести днес. Завършил е модерна история и руски език в Университета „Оксфорд". Има множество книги, научни публикации и книги с къси разкази. Участвал е в множество книги, посветени на гражданското общество, развитието на общностите, политиките, публичната администрация, реформата и интеграцията на малцинствата. Той е страстен активист на свободата и самоуправлението. Преподава политическа философия и социални практики в Нов български университет. Често участва като свидетел в различни формати на парламентарни изслушвания.

Петко Ковачев е участник в първите протести на Екогласност в края на 80-е години, активен участник е в процесите от 1989 година до най-продължителния всекидневен атгиправителствен протест #ДАНСwithme през 2013-2014. Част е от партия „Зелените" при създаването й, а днес – от Института за зелена политика. Координатор е по темата енергетика на CEE Bankwatch Network за България (1997-2006). Работил е по проекти, свързани с алтернативните сценарии за енергийно развитие на България, бъдещето на атомната енергетика, финансирането на енергийната ефективност и ВЕИ от международните финансови иснтитуции. Правил е анализи на всички енергийни стратегии на България от 1996 досега.

Програмният цикъл „Революциите и техните деца“ изледва революциите, контрареволюциите, консервативните революции и постмодерните революции във вечната почуда – какво е прогрес? Ноември е месецът, който остава с две ключови революции на ХХ век – болшевишката от 1917 и нежната от 1989. Какво се случва с революциите и техните деца? Какво е наследството на болшевизма? Какво е мястото на октомврийската революция в днешна Русия на Путин? Какво е мястото на нежните революции в развитието на страните от Източна Европа като част от Европейския съюз?

Събитията са организирани от Червената къща в партньорство с Eвропейската мрежа на дебатните центрове Time to Talk и с подкрепата на програма „Европа на гражданите" на ЕС.
ПРОГРАМНИЯТ ЦИКЪЛ „РЕВОЛЮЦИИТЕ И ТЕХНИТЕ ДЕЦА“ ПРЕДСТАВЯ:

Революции и Авангард: визуални бележки в полето на Великата и Проклетата Октомврийска революция
ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ НА ЯРА БУБНОВА
8 ноември | 18:30 | Червена зала | БГ | Вход свободен


Радикалните утопии са немислими без социално, политическо, но и артистично въображение. Как революцията от 1917 повлиява образността?
Повече | Резервации
Променят ли дистанциите във времето, новите оценки, политическите анализи и историческите подробности начина, по който „виждаме“ самото историческо събитие? Как иконофилията и иконоклазма в най-новата ни история, могат да бъдат разчетени през въпроса как образът влияе на представата ни за революцията? Как борбата с „образите“ променя или не успява да промени историческите представи? И какво е отражението на революциите върху изкуството?

За лектора: Яра Бубнова е изкуствовед, един от създателите на Института за съвременно изкуство и куратор на водещи арт проекти в областта на съвременното изкуство. Специализирала е История на съвременното изкуство в Руската художествена академия. Завършила е департамента по История на изкуството, теория и критика в Московския държавен университет МГУ и е специализирала Арт политики и управление в City University, London, в Ню Йорк и др.

Молим за предварителна регистрация тук: https://goo.gl/forms/ v3xfhdojgMNdGcXb2

Програмният цикъл „Революциите и техните деца“
изледва революциите, контрареволюциите, консервативните революции и постмодерните революции във вечната почуда – какво е прогрес? Ноември е месецът, който остава с две ключови революции на ХХ век – болшевишката от 1917 и нежната от 1989. Какво се случва с революциите и техните деца? Какво е наследството на болшевизма? Какво е мястото на октомврийската революция в днешна Русия на Путин? Какво е мястото на нежните революции в развитието на страните от Източна Европа като част от Европейския съюз?

Събитията са организирани от Червената къща в партньорство с Eвропейската мрежа на дебатните центрове Time to Talk и с подкрепата на програма „Европа на гражданите" на ЕС.
ПРОГРАМНИЯТ ЦИКЪЛ „РЕВОЛЮЦИИТЕ И ТЕХНИТЕ ДЕЦА“ ПРЕДСТАВЯ:

Краят на постреволюционната утопия. Централноевропейска гледна точка
ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ НА ПАВЕЛ БАРША
9 ноември | 18:30 | Червена зала | АНГЛ, БГ ПРЕВОД | Вход свободен


Политическият философ Павел Барша (Прага/Виена) ще говори за двата различни прочита на съвременната криза в Централна Европа.
Повече | Резервации
Има два прочита на съвременната криза в Централна Европа. Според единия от тях, различни отрицателни явления като корупцията, ксенофобията и възхода на популизма могат да бъдат видяни като манифестации на проваления изход от комунизма към обетованата земя на либералната демокрация. Според втория, ние вече сме стигнали до желаната дестинация. Кризата на нашия регион и на нашите страни (така наречените „Вишеградски страни“) е част от кризата на самата обетована земя. Следователно задачата ни вече не е да се справяме с останките от комунизма, а по-скоро с реалността на капитализма. Богът, който ни провали не са революционните утопии, които определиха дневния ред и параметрите на един твърде къс ХХ век (1914-1968), а постреволюционната утопия, която възниква след техния крах в дългото десетилетие на 1970-те. Възникналата в Централна Европа „последна утопия“ (по Samuel Moyn) се асоциира с идеите на независими интелектуалци като Адам Михник, Вацлав Хавел или Дьорд Конрад. Провалът на тази утопия ни призовава да преосмислим критически дисидентското наследство на 70-те и 80-те години на ХХ век.

За лектора: Павел Барша (р.1960) преподава политическа философия в Карловия университет в Прага. В момента е гост-изследовател в Института за изследвания върху човека във Виена. През 80-те години на ХХ век е част от движенията в чешкото гражданско общество, които отправяха предизвикателства и спомогнаха за отхвърлянето на комунистическия режим. Неговите критики към някои от тези движения, следователно, са критика отвътре.

Молим за предварителна регистрация тук: https://goo.gl/forms/ v3xfhdojgMNdGcXb2

Програмният цикъл „Революциите и техните деца“
изледва революциите, контрареволюциите, консервативните революции и постмодерните революции във вечната почуда – какво е прогрес? Ноември е месецът, който остава с две ключови революции на ХХ век – болшевишката от 1917 и нежната от 1989. Какво се случва с революциите и техните деца? Какво е наследството на болшевизма? Какво е мястото на октомврийската революция в днешна Русия на Путин? Какво е мястото на нежните революции в развитието на страните от Източна Европа като част от Европейския съюз?

Събитието е организирано от Червената къща в партньорство с Eвропейската мрежа на дебатните центрове Time to Talk с подкрепата на Чешкия център в София и програма „Европа на гражданите" на ЕС.
ИНСТИТУТЪТ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА БЛИЗКОТО МИНАЛО И ЧЕРВЕНАТА КЪЩА ПРЕДСТАВЯТ:

Литературни скандали в НРБ
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГА
13 ноември | 18:00 | Червена зала | БГ | Вход свободен


Ще бъде представена последната книга на Пламен Дойнов „Литература на случаите: от „Тютюн“ до „Хайка за вълци“. Казуси от литературното поле на НРБ“. Тя раказва за онези произшествия в литературата, които предизвикват острите реакции на критиката и на властта – от активиране на цензурата и на тайната полиция и циркулиране на слухове и анекдоти, до явната или скрита намеса на самия комунистически вожд.
Повече | Резервации
Резервации: можете да резервирате място на тел. 02/988 8188, 0885 828 532 и e-mail [email protected]. Резервациите важат до 15 минути преди началото на събитието.
OТВОРЕНИЯТ УНИВЕРСИТЕТ ПРЕДСТАВЯ:

От журналистика към литература
ЛЕКЦИЯ
13 ноември | 19:00 | Пеша Николова | БГ | Вход свободен


Каква е връзката между журналистиката и художествената литература? Влияе ли работата като журналист на стила на писателите и как? Ще анализираме примери с утвърдени автори и техните произведения, сред които е и Ърнест Хемингуей, по чийто думи „работата като журналист не вреди на младия писател, дори може да му е от полза, стига да я напусне навреме“. Лектор: Бистра Величкова.
Повече | Резервации
За лектора: Бистра Величкова е докторант по „Медиен разказ" в СУ „Св. Климент Охридски". В научно изследване разглежда връзката между журналистиката, мемоара и художествената литература след деведесетте години в България. Има магистърска степен по европейски науки от Университета в Туенте (Холандия) и Вестфалския-Вилхелмс Университет в Мюнстер (Германия). Бакалавърската ѝ степен по журналистика е от СУ „Св. Климент Охридски". Носител е на награди от редица литературни конкурси за поезия и проза. Дебютният ѝ сборник разкази „Малка, мръсна и тъжна" (Рива, 2014) печели първа награда на Националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет", Хасково (2015). Включена е в каталога със съвременни български писатели, издаден от Националния център за книгата към НДК и представен на Панаира на книгата във Франкфурт през 2015 г. Участник е в Созополските семинари по творческо писане и програмата СтолицаЛитература на Фондация „Елизабет Костова" през 2012 г.

Молим да потвърдете присъствие до 12 ноември на ел. поща: [email protected]

За Отворения университет:
Отвореният университет на Червената къща е поредица от открити лекции, насочена към всички, които искат да разширят познанията си за съвременния свят и за които споделянето на знание е вълнуващо изживяване. Той е част от проект „Проверка на реалността“, изпълняван с подкрепата на фондация „Америка за България“. Третата тема на университета е съвременна литература, а събитията са организирани в сътрудничество с фондация „Елизабет Костова“. Ще можете да чуете лекциите „Социалната функция на литературата“ на Теодора Димова, „От журналистика към литература“ на Бистра Величкова и „Българският роман в годините на прехода“ на Александър Кьосев.

Изявленията и мненията, изразени по време на събитието, не отразяват непременно вижданията на Фондация „Америка за България“ или нейните партньори.
СЕМИНАР „ИНТЕРАКТИВНИ КУЛТУРИ“ ПРЕДСТАВЯ:

За социалните движения отвъд протестните изригвания
ДИСКУСИЯ
14 ноември | 19:00 | Гъливер | БГ | Вход свободен


Разговор около книгата „Множества на несъгласните" на Валентина Георгиева, която документира публичните прояви на съпротивата в България в периода 2009-2013. Несъгласни с властта, но и несъгласни помежду си, трайни ли са множествата на съпротивата и способни ли са да се справят с различията си? В разговора ще се включат Тодор Христов и Ружа Смилова.

Повече | Резервации
Книгата на Валентина Георгиева „Множества на несъгласните" (Университетско издателство „Св. Климент Охридски", 2017) предлага антропологично описание на формирането на протестните множества в България през периода 2009-2013 г. Книгата документира публичните прояви и смисловите рамки на съпротивата – от субкултурните групи, през мрежите на доверие и дългогодишните кампании, до формиране на устойчиви структури на социалните движения. Несъгласни с властта, но и несъгласни помежду си относно желаната промяна и начините за постигането й, множествата на съпротивата са нетрайни, силно податливи на вътрешни конкурентни сблъсъци, неспособни да се справят с различията помежду си.

Семинарите „Интерактивни култури" се организират в рамките на Магистърска програма „Културна антропология", Софийски университет „Св. Климент Охридски" в сътрудничество с Център за култура и дебат „Червената къща" .

Дискусията е част и от серията публични събития в рамките на проекта „Проверка на реалността" на Центъра за култура и дебат „Червената къща „Андрей Николов", изпълняван с подкрепата на Фондация „Америка за България". Изявленията и мненията, изразени по време на събитието, не отразяват непременно вижданията на Фондация „Америка за България" или нейните партньори.

На български език.
Вход свободен.

Резервации: можете да резервирате място на тел. 02/988 8188, 0885 828 532 и e-mail [email protected]. Резервациите важат до 15 минути преди началото на събитието.
ФОНДАЦИЯ „БЪЛГАРСКИ АДВОКАТИ ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА", ЦЕНТЪР ЗА ПРАВНА ПОМОЩ „ГЛАС БЪЛГАРИЯ" И ЧЕРВЕНАТА КЪЩА ПРЕДСТАВЯТ:

Работещият мигрант в България: възможности и пречки
ДИСКУСИЯ
22 ноември | 18:30 | Пеша Николова| БГ | Вход свободен


Първа дискусия от поредицата, в която ще говорим за предизвикателствата пред търсещите международна закрила у нас. В нея ще се фокусираме върху ситуации, в които търсещите закрила се оказват на пазара на труда – какви са възможностите пред държавата и обществото?
Повече | Резервации
С участието на: Стана Илиев (експерт към Върховния комисариат на ООН), Диляна Гитева (Български адвокати за правата на човека), Мариана Стоянова (Бежанско–мигрантска служба към Български червен кръст), Надежда Богданова (отдел „Професионално ориентиране и обучение на възрастни", главна дирекция „Услуги по заетостта" в Агенция по заетостта). Модератор – Стефан Кръстев.

Събитието е част от проекта „Защита на мигрантите с несигурен статус: намаляване използване на задържането, прилагане на алтернативи в общността", изпълняван от Център за правна помощ „Глас България" в партньорство с Фондация „Български адвокати за правата на човека". Проектът се занимава с фокусирано застъпничество, правна защита и административно подпомагане на мигрантите и се осъществява с финансовата подкрепа на European Programme for Integration and Migration (Европейска програма за интеграция и миграция).

Резервации: можете да резервирате място на тел. 02/988 8188, 0885 828 532 и e-mail [email protected]. Резервациите важат до 15 минути преди началото на събитието.
КЛУБ „СМИСЪЛ", БАН И ЧЕРВЕНАТА КЪЩА ПРЕДСТАВЯТ:

Универсалният базов доход – утопия или нeобходимост?
ДИСКУСИЯ
28 ноември | 10:00-14:00 | Пеша Николова | БГ |
Вход свободен


Дискусията има амбицията да разгърне различни пластове около темата за универсалния базов доход, придобил популярност в България като безусловен базов доход. Ще се дебатира футуристичното измерение – необходимостта от универсален базов доход след автоматизацията и роботизацията на производството.
Повече | Резервации
Ще анализираме социалния ракурс като екзистенциална гаранция, но и опасност от изолация. Най-сложен и многоизмерен е въпросът във философски аспект. В човешката еволюция трудът и идеята за прогрес до голяма степен са осмисляли човешкото битие. Ще се търси отговор защо тази парадигма е в криза. Не на последно място, ще се разгледат различни визии за това как може да се финансира подобен мащабен и дори утопичен проект.

Събитието е част от поредицата „Гражданските седенки" на Червената къща, която предлага пространство за срещи, обучение и взаимопомощ на активистите на формални и неформални групи, които работят за демократизиране на обществото чрез гражданско участие. Гражданските седенки са част от проект „Проверка на реалността", изпълняван с подкрепата от Фондация „Америка за България". Изявленията и мненията, изразени по време на събитието, не отразяват непременно вижданията на Фондация „Америка за България" или нейните партньори.

Повече за Клуб „Смисъл"

Клуб „Смисъл" е неформална група на ентусиасти от различни професионални сфери, обединени от желанието си качествено да дискутират теми от обществена значимост. Клубът съществува от 2015 г. и организира дискусии, които дават възможност за сблъсък на противоположни идеи и мнения, като целта е обогатяването на всички участници. Срещите са отворени и всеки, който желае, може да сподели богатството на личния си опит и познания.

За видеа от дискусиите и връзка с клуба: пишете на [email protected], посетете Фейсбук страницата или се присъединете към Фейсбук групатa.

Резервации:
можете да резервирате място на тел. 02/988 8188, 0885 828 532 и e-mail [email protected]. Резервациите важат до 15 минути преди началото на събитието.
ОБЩЕСТВО И ПОЛИТИКА
Публични дебати
Публичните дебати на Червената къща са покана за автентичен и честен публичен диалог върху съвместния ни живот като граждани. Те поставят за обсъждане най-важните социални, политически и културни въпроси на нашето съвремие. Дебатите най-често имат за отправна точка няколко интересни и задълбочени гледни точки на панелисти, които имат за цел да провокират отворен разговор. Може да участвате в дебатите на живо или с въпроси и коментари онлайн във Фейсбук събитието на дебата. Те ще бъдат включени от модератора по време на събитието, половината от което е посветено на дискусия.

Дебатите са отворени към разнообразие от говорители и групи в обществото. Особено се стремим да представим гласове, които трудно могат да бъдат чути другаде – например, гласовете на младите хора, на жените, на малцинствата и др.
Участвайте в дебатите
Участвайте в дебатите на живо или се включете във Фейсбук с коментари и въпроси, които ще бъдат включени от модератора по време на дебата
Следете дебатите в YouTube!
Лектори и гости в нашите дискусии са били известни личности като писателите Орхан Памук, Дубравка Угрешич и Георги Господинов, ученият Лари Лесиг, военният журналист Кевин Сайтс, политологът Иван Кръстев, историкът Тимоти Снайдър, гражданският активист Кристиян Пичолини, и много други личности от България и чужбина, студенти, формални и неформални граждански организации, алтернативни нови елити в изкуството, бизнеса и науката.
ОБЩЕСТВО И ПОЛИТИКА
Публични лекции
Центърът за култура и дебат „Червената къща „Андрей Николов“ организира публични лекции по актуални теми, като като биоетика, съвременна култура, авторско право, политика и икономика, медии и други.
Следете лекциите в YouTube!
ОБЩЕСТВО И ПОЛИТИКА
Нашите теми в медиите
Дебатите и лекциите в Червената къща имат широко отзвук в публичното пространство. Много медии развиват техните теми в интервюта с лекторите и панелистите, в анализи, които включват мнения от дебатите, и др.
Историята на живота на Крисчън Пиколини разкрива, че екстремизмът е заразен, а хората, които боледуват от него, също са негови жертви.
Теодор Спасов, Дневник
Моралните противоречия на войната и границата между професионалната отговорност и човешкия дълг. Споделени мисли на военния репортер Кевин Сайтс, получил през 2006 наградата за журналистика „Даниел Пърл" за смелост и почтеност в журналистиката.
Михайлина Павлова, БНР
В началото на март „Червената къща" бе домакин на разговор от поредицата дискусии на европейската мрежа на центровете за дебати „Време да говорим“.
Росен Стоянов, Култура
Общество и политика
Текущи проекти
Общество и политика
Минали проекти
Дебатна мрежа за европейския парламент
2016–2017

През последните години пропагандата в традиционните и социални медии в България подкопава доверието в Европейския съюз (ЕС) и неговите институции и намалява политическата активност. Целта на проекта е да ангажира обществото с ролята на Европейския парламент и да възстанови доверието в институциите на ЕС чрез създаване на широка мрежа за дискусии за законодателството на съюза.
Предизвикателствата пред основните европейски ценности и бъдещето на Европа
2016–2017

В рамките на проекта се състояха 19 паневропейски дискусии по теми, определени като ключови за разбирането на настоящите предизвикателства пред Европа.
Българска мрежа за граждански диалог
2014–2015

Целта на проекта беше да развитие публичната сфера в България чрез създаването на места за отворен граждански дебат. Осем независими културни организации от седем града в България се включиха в мрежата, за да реализират серия от граждански дебати и дискусии – всяка в своя град – отворени за всички граждани, в който бяха обсъдени важни за местните общности теми и чути многообразни позиции и гласове