Bъведение

10 екипа работят с ученически групи в юношеска възраст в 10 основни и средни училища на територията на София в продължение на 15 месеца, до юни 2010 година.

„Креативност в училищното ежедневие“ е проект на Магистърската програма „Артистични психо-социални практики“ на НБУ, който се управлява от Червената къща „Андрей Николов“ и е финасиран от Тръста за гражданско общество в Централна и Източна Европа.

Стратегическата цел на проекта е да тестваме по-широкото навлизане в българското училище като извънкласна форма на груповата работа с артистични средства, понеже вярваме, че този подход дава една незаменима подкрепа за цялостния образователен процес.

Проектът се осланя на социалните аспекти на изкуствата и на груповия процес и се стреми да увеличи творческия потенциал на около 400 младежи в различно социално положение чрез ангажиране на техните способности за творческо изразяване при справянето с лични и социални проблеми. Проектът се бори с отявленото и опосредствано насилие в училищното ежедневие, спомагайки по този начин за намаляване на агресията, несигурността, липсата на себеувереност, зависимост и девиантно поведение в училищата. Идеите си за работа поместваме в рамка идваща от изкуствата и творческите практики, която да бъде населена със социален смисъл и конкретна полезност за личностното развитие и израстване на тези, с които се работи. Работата по този проект е стъпка към трайно въвеждане и намиране на нови начини за използване на изкуствата и креативността в училищното ежедневие, училищните програми и в програмите за социална грижа.

Анализ: Какъв проблем адресираме?

Публичните институции в България изживяват криза на доверието. Те са лишени от доверието на гражданите си. Общностите, груповият живот, семейният живот и контекстът, в който се развиват човешките отношения като цяло, са в криза. Липсва интересът и участието на хората, за които са предназначени.

Училището и семейството са местата, където кризата може да бъде усетена най-силно. Младежите в училищата често не се идентифицират нито с училището и учителите, нито с родителите си. От своя страна все по-често родителите възприемат училището като институция враг – място, на което вече не може да се разчита да образова и помага във възпитанието. Груповият живот, който обикновено е най-цененият и типичен опит за младия човек на тази възраст, е в риск.

От една страна, съществуват много външни заплахи и „конкуренти“ на общностния живот – такива като интернет, всякакви други медийни форми, клубове, субкултура, наркотици и т.н. Всички те се борят за вниманието на младия човек. Така днес младите хора често се чувстват отчуждени и неподкрепяни. Те не откриват онзи, на когото биха могли да се доверят и да разчитат по различни вълнуващи ги въпроси. От друга страна, училището изпитва големи трудности да реагира адекватно на това състояние на нещата. В крайна сметка, невъзможността да се отговори подходящо пространство за индивидуалните нужди на младежите от общностен живот, се изразява в прояви на агресия, отклонения или насилие.

Подценявани от обществото и държавата, личността и професията на учителя остават на дистанция от младия човек, от неговите потребности и реалност. По този начин всяка от тези две групи се затваря за възможностите на общностния живот. В същото време често младежите дисквалифицират и престават да споделят с близките членове на семействата си.

Така достигаме до образа на завършена система за образование, която се грижи повече за себе си, отколкото за младия човек. Тя поощрява двоен стандарт, стимулира фалшива и социално базирана конкурентност, пренебрегвайки личността на ученика и неговите индивидуални нужди от самоопределяне и изразяване. Системата се възпроизвежда, доставяйки все по-малко и по-малко грижа и създавайки в същото време изобилие от „частни“ алтернативи, дублиращи и заместващи очевидната липса на даване на знания, умения и мотивация на младите хора за живота.

Предлагано решение

Вярваме, че една „мека“ интервенция отвън може да помогне за промяна на гореописаното положение. Опитаме се да създадем вътрешната „липсваща връзка“ като допълним и подпомогнем образователната система, там където липсва способност, мотивация или умение, без да я заместваме. Вярваме че креативността е човешко качество, което всеки притежава. Разчитаме на човешката способност да творчество като социален фактор, който подкрепя растежа на индивидуалната и груповата култура като стимулира интеграцията на индивидите в общност и на общностите в общество. В работата си използваме средства от изкуствата и експресивните действени методи.

Груповата работа с креативни средства подобрява способностите за свободно изразяване на младежите и подкрепя техните жизнени, индивидуални и групови проекти, както и способностите им да правят избор. Така проектът внася промяна, да хуманизира и модернизира образователната институция, повишавайке креативния потенциал на младите личности. От друга страна, работата ни ангажира в публични дискусии, тематични семинари и представяния и други ключови участници – родители, учители, социални работници, значими други – и така им даваме шанс да потърсят нов начин за изразяване и комуникация.

Дейности

1. Групова работа с креативни средства в 11 институции, която започва с между 20 и 60 представяния на метода пред колкото може повече ученици и учители.

2. Супервизия и обучение
Предвиждаме постоянна супервизия за водещите на групи (12 групови срещи през времето на проекта) и 3 тематични семинара за родители, учители и значими други.

3. Организиране на форум на подкрепящата група и 3 срещи през времето на проекта, организиране на 3 публични дискусии и 11 публични представяния на резултатите, както и 1 публикация, представяща метода, постиженията и опита от работата по проекта.

Предварителен график

До 15 май
Контакти с институции, формиране на групи и начало на груповата работа

15 май 2009–30 юни 2010
Групова работа с 2 месеца прекъсване за лятна ваканция и 1 месец зимна

15 май 2009–30 юни 2010
Организиране на форум на подкрепящата група, публични дискусии, представяне на резултатите и на публикация

15 май 2009–30 юни 2010
Супервизия и тренинг


Списък на екипите и на институциите, в които работят

Александър Евтимов и Иван Николов
31-во СУЧЕМ „Иван Вазов“
ул. Гео Милев 2, община Слатина, София 1000

Александър Евтимов и Диана Стоева
105-то СОУ „Атанас Далчев“
ул.„Св. Пимен Зографски“ 7, район "Изгрев", София

Гергана Бозукова и Ваня Недялкова
ПГО „Княгиня Мария Луиза“
бул. Черни връх 37, София

Десислава Морозова и Ирина Каракехайова
191-во ОУ „Отец Паисий“
ул. "Плана планина" 11, с. Железница 1475

Кристина Николова и Цветелина Господинова
26-то СОУ „Йордан Йовков“
ул. „Кореняците“ 40, кв. Княжево, София 1619

Невена Борисова и Теодор Котов
139-то ОУ „Захарий Круша“
ул. „Д. Хаджикоцев“ 44, София 1421

Ваня Недялкова и Теодор Котов
3-то ПУ „Едуард Сеген“
ул. „Възрожденска“ 10, кв. Надежда, София 1220

Николай Божков и Цветелина Господинова
НСОУ „София“
ул. „Монтевидео“ 21, ж.к. „Овча купел“ І, София 1635

Георги Камбуров и Юлиана Сайска
НУИИ „Илия Петров“
бул. „Васил Левски“ 62, София

Николай Божков и Юлиана Сайска
СОУДНЗ „Луи Брайл“
ул. „Ломско шосе“ 177, София

Проектът „Европейско студио за комикси“ е партньорство между три организации – Hi8Us от Бирмингам, Великобритания, водещ партньор, Червената къща и Documenta от Сантандер, Испания. Проектът е финансиран от програма „Култура 2007-2013“ на Европейския съюз, както и от Столична община.

Тъй като в България няма развит пазар и артисти, които да се занимават с комикси и в близко време е нереалистично да се очаква значима промяна, при влизането в партньорството Червената къща пожела да работи с група младежи в тийнейджърска възраст, които провявяват интерес към изразяването чрез рисуване като използва медията на комикса, за да развие в младежите умения, нагласи и разбиране, които са важни за тяхното личностно израстване, културно развитие и социално участие.

Проектът предвижда всяка организация партньор да организира и проведе обучителни занимания по правене на комикси с младежи, печатна публикация с продукцията от заниманията на четирите езика и пътувания и посещения на фестивали по комикси във всяка от страните. Проектът завършва през есента на 2009 г. с изложба и общо занимание на партньорите по проекта в Червената къща.

Заниманията в България се водят от Десислава Морозова, Иван Николов и Ирина Каракехайова, които работят в екип. Десислава Морозова е художник, преподавател в НБУ. Завършила е сценография в НБУ. Иван Николов е визуален артист на свободна практика. Завършил педагогика на изобразителните изкуства в СУ „Св. Климент Охридски“. Режисьор и оператор на документалния филм „Намерените деца“ (2007), разказващ за груповата работа чрез изкуства в три социални дома по проект „Да чуем детските мечти“, финансиран от Глобул. Ирина Каракехайова е художник на свободна практика, завършила е сценография в НБУ. И тримата артисти имат над седемгодишен опит в работа с деца и младежи.

Червената къща работи с група от 11 талантливи тийнейджъри, демонстрирали интерес да се изразяват чрез рисуване. Половината участници са от ОУ „Св. Партиарх Евтимий“ в София, където се провеждат специални часове по рисуване, а останалата част от групата е от различни други училища.

Проектът ще присъства на фестивалите за комикси в Авилес и Бирмингам, където ще бъде представен със свой щанд с работи на участниците от трите страни и ще осъществи контакти с други любители, професионални автори, издатели, както и почитатели на изкуството на комикса.

Вижте последното събитие от проекта и свалете презентацията оттук.

С „Другите имена на зависимостта“ Червената къща започна да разширява обхвата на групите, с които работи, включвайки и такива с по-малки нива на риск. Проектът работеше за превенция на веществените зависимости сред юношески групи, техните родители и близки. Проектът беше опит за групова работа чрез средства на изкуствата и експресивните методи с млади хора на възраст от 13 до 18 години от три средни училища на територията на град София (Национално средно общообразователно училище „София“ (бивше 151 СОУ – Овча купел), 9 Френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“ и 139 ОУ „Захари Круша“), техните родители и близки – за по-добро разбиране и по-успешно справянето с опасностите и рисковете от наркотичните зависимости.

Проектът беше подкрепен от Националния център по наркомании в изпълнение на Националната стратегия за борба с наркотиците 2003–2008 г. и осъщесви с финансовата подкрепа на Националния център по наркомании (www.ncn-bg.org).

Той беше замислен като съвместно групово изследване на екипа и няколко ученически и родителски групи чрез средства на изкуствата (драма, театър, комикс, рисунка, графика, колаж, форум-театър и др.) и средства, идващи от експресивните методи (психодрама, социодрама, арт-терапия и др.), с цел постигане на знание и създаване на условия за по-добра информираност и предприемане на адекватни превантивни действия срещу опасностите и риска от наркотична зависимост.

Основните цели на работата бяха подкрепа за изграждане на стабилни, емоционално подкрепящи и утвърждаващи индивидуалните качества групи и придобиването на определени социални умения, като: себеутвърждаване в група, толерантност, партньорство, разрешаване на конфликти, ефективна комуникация и защита на личните права и интереси. И втора важна цел на работата беше заздравяването на връзката на младите хора с тяхното най-близко обкръжение, например чрез сформирането на групи за работа с родители или организиране на форум с участието на съученици, приятели, родители и близки на участниците, както и други възрастни.

Групова работа с младежите, която е основна дейност по проекта, беше в конфиденциален формат, с доброволно участие, равностойно изразяване и допустимост на всякакви теми, които групата или неин член считат за важни да бъдат изследвани. Изследването ставаше чрез средства от изкуствата (драма, театър, рисунка, колаж, комиск, танц, музика и др.) и от експресивните действени методи (психодрама, социодрама, арт-терапия и др.) Работата по проекта включваше и супервизия, начален обучителен семинар, три заключителни събития, по едно за всяка група и една обща публична дискусия, която беше проведена на 31 март, в заключителния ден от проекта, след трите отворени демонстрационни уъркшопа, водени от трите екипа.

Проектът „Преходни пространства“, подкрепен от програма МАТРА КАП на Посолството на Кралство Холандия в България, потвърди дългосрочните намерения на Червената къща за представянето и въвеждането на модел на нова практика и социална услуга на психо-социална подкрепа чрез средствата на изкуствата (драма, театър, музика, танц, рисунка, форум-театър и др.) и експресивните методи (писходрама, социодрама, арт-терапия, плейбек театър и др.)

Дейностите по проекта се осъществяват на територията на Червената къща. Работи се с младежки групи от ДОДЛРГ „Христо Ботев“, Горна баня, ДОДЛРГ „П. Р. Славейков“, ДОДЛРГ „Асен Златаров“, София и бездомни младежи от Дневен център 16+.

Екип от 10 спецалисти в полето на психосоциалната подкрепа с креативни стредства работи в продължение на около 9 месеца с общо 93 души: група от бездомни млади хора – членове на Дневен център „16+“ и групи от юноши от ДОДЛРГ „Асен Златаров“, ДОДЛРГ „П. Р. Славейков“ в София, ДОДЛРГ „Христо Ботев“ в Горна баня, на които им предстои да напуснат институциите.
Сформира се и подкрепяща група от 30 човека, която проведе две тематични срещи и един семинар. Проведоха се общо три публични дискусии и представяния и една изложба.

Участието на младите хора в процеса им предостави възможност да споделят проблемите и тревожността си. Те започнаха да се познават по-добре и да разказват историите си по различен начин. Срещите помогнаха за мисленето и изказванията по трудни проблеми, по които преди не се е говорело.

Работата по този проект демонстрира предимствата и силните страни на креативните психо-социални методи особено при заниманието с деца и младежи в риск. Проектът допринесе за институционалната интеграция и публичното приемане на тези методи, както и за публичното признаване и подкрепа за специалистите потези методи.

Поредицата от работни срещи на всеки екип завърши с публични представяния, както и с издаването на книгата „Рицарят с броня от хартии: Теория и практика на преходното пространство" с текстове на членовете на екипите. Ограничен брой екземпляри от публикацията все още са налични и при доказан интерес може да получите от тях в Червената къща.

Проектът, финансиран от Глобул в рамките на тяхната програма за социална отговорност чрез Фондация „Помощ за благотворителността в България“, работи с деца и младежи живеещи в социални домове чрез средствата на изкуствата да придобият опит и умения, за да подобрят житейската си перспектива и възможностите за по-адекватно и успешно включване в живота. Работата подпомага развитието им по отношение на психологически умения, себепознание, преодолавяне на тревожността и себеутвържаване. Екипи на Червената къща работиха в ДОДЛРГ „Таню Войвода“, Асеновград, ДОДЛРГ „Николай Мирликийски“, Благоевград, и Помощно училище-интернат „Н. Й. Вапцаров“, гр. Елхово.

Проектните дейности предлагат, посредством артистични средства и практики идващи от изкуствата (драма, рисуване, форум-театър, танц и т.н.) и от действените методи (социодрама, плейбек театър, психодрама и др.) придобиването на умения и опит, които биха използвали в бъдеще когато напуснат институцията.

За работата по този проект беше създаден документалния филм „Намерените деца" (2007, 27 мин., реж. Иван Николов, цветен, продуцент – Глобул), излъчен по-късно и от БНТ.

Уличен театър, инициатива на млади артисти и студенти от магистърската програма „Артистични психо-социални практики“ на НБУ и Червената къща, стъпи на предишен опит и се учи от добри практики, както институционални, така и неформални в редица европейски страни, и се опитва да открие свой уникален начин, подходящ за прилагане при работа с бездомни лица и младежи. Беше сформирана трупа за уличен театър от артисти и бездномни деца и младежи, която имаше представления по улиците на града.

Проектът работи с 14 младежи. Ядрото на групата беше от младежи, които живеят или често остават на улицата и други от СУПЗ „Княз Борис I“. Наред с основното ядро имаше и други, които идват отвреме навреме и които са участвали в някои улични представления и вътрешни занимания. Трупата е отворена и дава възможност на повече младежи да се включват и да се запознават със заниманията.

По време на вътрешните срещи, работата беше насочена към стимулиране на процесите на креативност у младежите с помощта на експресивните средства на театъра, рисуване, разкази и разиграване на истории и музикални импровизации. Екипът работеше със случки и преживявания от проведените акции с цел синтез, самонаблюдение и личностно изграждане. Във всяка от акциите, провеждани навън имаше определена задача, съобразена с груповата динамика и темите и историите на младежите, появили се в процеса на работа, които те се опитваха да доразвиват, като например водене на група, предаване на лидерство, контакт с хората през роля, контакт помежду им чрез определен предмет или чувство. Обикновено след проведена акция се натрупваха много впечатления и преживявания, които служеха за сюжет на последвала история.

Трупата проведе общо 36 работни срещи, 8 улични акции и едно представление по романа на Чарлз Дикенс „Оливър Туист“, което беше показано на фестивала „Изкуство в безтегловност“. От 23 до 26 март 2006 трупата за уличен театър взе участие в международната среща „Младежки креативен уикенд – Изкуство в търсене на общността“, организирана от Червената къща. На 24 март 2006г. членовете на трупата участваха в уъркшопи и дискусии и беше проведен уъркшоп „Клоунът“ и представление с участието на почти всички гости на срещата.

Функциониращата трупа за уличен театър беше отлично постижение на екипа, който успя да намери правилния подход за стимулиране на личностното развитие на участниците в трупата. Това постижение е резултат също и от личната ангажираност и участие на всеки. Според общо мнение на членовете на трупата, опитът в условията на груповото развитие и динамика формира в личността черти от характера, като толерантност и разбиране на другия и дава възможност да се преразглеждат съществуващи отношения и морални ценности.

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Държавната агенция за младежта и спорта.

Целта на този проект беше разпространението и споделянето на знания, практики и умения за психо-социална покрепа на социално уязвими младежи – креативни средства от изпълнителските изкуства, драма в образованието, форум-театър, и др., както и експресивни методи в психотерапията – психодрама, плейбек-театър, социодрама, арт терапия и др.

Проектът беше инициатива на Червената къща в сътрудничество с Гьоте институт с подкрепата на Пакта за стабилност за Югоизточна Европа, финансиран от Германия, както и с подкрепата на Европейската младежка фондация. Осъществиха се две международни срещи семинари за обмяна на опит, теории и модели за развитие и подкрепа на дейности, използващи психо-социална подкрепа с креативни средства, въвличащи младежи като равни партньори.

На първата среща през март 2006 г. проектът събра разнообразна група от артисти, социални работници, психолози и деца, които споделиха своите знания, умения и креативност, дискутираха и проведоха уъркшопи. И през трите дни в заниманията участваха деца в риск, с които Червената къща работи. В срещата участваха със свои представители три организации – партньори на Червената къща от програмата „Изкуство за социална промяна“ – Creative Centre, Estonia, Association of Theatre in Education Wybrzezak, Poland and REX Cultural Centre, Serbia.

На втората среща, през декември 2006 г. групата на участниците се разшири и включи млади хора с опит и интерес към работата с младежи и общности в риск от изключване също и от Великобритания, Германия, Испания, Италия, Литва и Португалия. И двете срещи включваха както закрити занимания, така и публични дискусии, които отвориха към широката публика темите, по които се работеше през времето на закритите семинари.

Темите на двете срещи включваха:
– социалното изключване – причини и следствия;
– слабости и заплахи в публичните политики;
– базисни проблеми, подкопаващи съществуващите политики и начини и средства за посрещането им;
– потенциалът на изкуствата и креативните средства да допринесат за жизнени и справедливи общности;
– ролята на артиста: има ли артистът социален ангажимент и по какъв начин – артистът в търсене на общността;
какви възможности са налице за социално изключените и отчуждените.

Проектът се стремеше да подобри връзките и допринесе за устойчиво и ефективно действие на неправителствените организации, работещи по въпросите на децата в институции, да улесни разпространението на алтернативни форми на грижа и да повдигне публичен разговор по проблемите на децата в институции и дневния ред в тази сфера.

Червената къща беше водещият партньор в този проект, финансиран от Световната банка.

Резултати

Създаде се неформална мрежа от НПО, участвали в срещите по проекта и в публичните събития. Създадоха се много добри условия за продължаване и устойчивост на връзките между НПО на основата на споделени позиции, сходни цели, допълващи се експертиза и компетенции и общ интерес. В хода на проекта използвахме достъпните възможности предлагани в интернет (например www.deca-i-domove.blogspot.com) и преценихме, че на този етап е подобни форми напълно задоволяват потребностите на партньорите в неформалната мрежа.

Срещите и публичните дискусии спомогнаха за по-интензивни връзки, по-висока разпознаваемост и сътрудничество вътре в неправителствения сектор. Това е предпоставка за бъдещи съвместни проекти, както и за нарастване на влиянието в обществото и в политиката.

На трите публични събития се изказаха важни за обществото тези и мнения пред публика и медии; получи се дебат между позиции на представители на основни институции и агенции, отговорни за управлението, политиката и регулирането в сектора, НПО, представители на академичната общност, граждани.

Публичните дебати бяха отлична възможност обсъжданите теми да получат обществен отзвук, да ангажират в дебат както професионалисти, така и граждани, да се поизлезе от чисто професионалния кръг, където обсъждането на темите губи от енергията си. Същевременно се разбра, че самият социален сектор и социалните работници страдат от липса на форуми, където да дискутират, обговарят проблеми на професията си и на сектора.

Проектът направи Червената къща разпознаваема сред различни играчи като отлично място за среща и дебат по теми от социалната политика и конкретно по въпросите на децата в институции.

През 2000 г. Европейската културна фондация инициира „Изкуство за социална промяна“ в 10 страни от Централна и Източна Европа с идеята за отваряне на артистичния креативен процес към обществото и конкретно към неговата най-уязвима част – младите хора в неравностойно положение. Организацията, която се зае с концепцията, планирането и дейностите по програмата в България беше Червената къща, а с името „Изкуство за социална промяна“ започнахме да наричаме едно от основните направления от цялата дейност, наред с обществено-политическите програми и програмите за изкуство и култура.

Програмата „Изкуство за социална промяна“ сложи началото на развитието на иновативен и дългосрочен подход на работа за социалната интеграция на деца и младежи в неравностойно положение, в този период, тези от тях, които живеят в институции за държавна грижа.

Убеждения

В основата на подхода залегнаха следните ключови убеждения, както ги формулирахме тогава, и които дадоха насока на цялостното тогавашно развитие на програмата, както и на нейното продължение до днес:

– ИЗКУСТВОТО има социален ефект като провокира креативност и заедно с това има способността да достига до различни видове аудитории, включително и до групи в неравностойно положение;

– АРТИСТЪТ е уникален агент на социална промяна чрез специфичната си артистична дейност, насочена към развитието на креативността на индивида, групите и общността. Тази роля е приемана и подкрепяна от държавата и институциите;

– Необходимо е да има ОБЩУВАНЕ, обмен на опит и сътрудничество между неправителствените организации и държавните институции в областта на изкуствата и социалния сектор, както и равнопоставеност на различните форми на изкуства по отношение на източниците на финансиране;

– Необходимо е създаването на устойчива система, която да стимулира креативността на всички участници в процеса на разработването на програми за социални ИНТЕГРАЦИЯ със средствата на изкуството;

– Необходимо е поддържане на динамиката на процеса чрез свободен и честен обмен на опит и намиране на подходящия ЕЗИК НА „СРЕЩАТА“.

Екипи, обучение и супервизия

През четирите години бяхо сформирани общо 13 интердисциплинарни екипа от професионалисти в областта на изкуството (актьори, визуални артисти, музиканти и т.н.) и подпомагащите професии (психолози, социални работници, педагози, лекари и т.н.). Повечето от екипите останаха заедно и работеха и през четирите години в различни институции. Общият брой на членовете на екипите беше около 60 човека.

Много важен елемент в програмата беше текущото обучение на екипите и техните членове. То протичаше по предварителен план, подготвян в началото на всяка година както по отделни екипи, така и в общо формат. Обучението позволи текущо да се подобряват разбирането, способностите и работата на хората и екпите, като в перспективата на Червената къща за развитието на социалната работа с креативни действени методи, беше и една дългосрочна инвестиция. И до днес, голяма част от хората, участвали в програмата „Изкуство за социална промяна“ в периода 2000–2004 година, се занимават с такъв или подобен вид работа, вкл. и в проекти на Червената къща. Немалко от тях задълбочиха интереса си и завършиха или продължават обучението си в Магистърската програма „Артистични психо-социални практики“.

Друг много важен елемент от програмата беше супервизията върху работата на екипите, която се осъществяваше от квалифицирани психолози, психотерапевти и психиатри, които с подкрепата си за този вид работа и с професионализма си допринесоха много за успеха на проекта.

Факти

През годините бяха сформирани общо 13 екипа, които осъществиха 25 артистични проекта, включвайки в работата си над 500 деца от 21 институции в 11 населени места в страната.

Асеновград, Берковица, Бургас, Видин, Добрич, с. Долна баня, Софийско, с. Кула и с. Ново село, Видинско, с. Подем, Плевенско, Пловдив и София.

Бюджетът на програмата през годините беше както следва:

2000 – 65,000 щ.д.
2001 – 40,000 щ.д.
2002 – 76,258 лв.
2003 – 111,457 лв.
2004 – 77,383 лв.

Програмата беше финансирана във всички десет страни от Централна и Източна Европа с намаляваща сума всяка година от Европейска културна фондация, а в България беше подкрепена и от Център за изкуства „Сорос“, Програма ФАР Аксес 2000 и Демократичната комисия на Посолството на САЩ в България.

Резултати и публикации

Резултатите от проекта са представени най-добре в независимия доклад за работата по проекта Трудността да се довериш на себе си и изкуството да го направиш (2004). Авторите са наблюдавали следното:

– повиши се инициативността на децата;
– повишаване на доверието на децата към собствените им способности и капацитет;
– повишаване на самооценката;
– развитието на езиковите умения;
– свободата на изразяване на емоции, мисли, чувства, фантазии води до промени в начините на комуникация;
– разширява кръгозора на децата към света в чисто човешки аспект и затвърждава нови морални ценности и етични възгледи;
– за голяма част от децата, участващи в дейностите на проектите се повишава и интегрира представата за собственото тяло.

Ограничен брой екземпляри от публикацията все още са налични и при доказан интерес може да получите от тях в Червената къща.