Търсене
ТЪРСЕНЕ
EN
За сградата
Червената къща е емблематичен архитектурен паметник за София от първата половина на XX век
“
— В какъв стил е Вашата къща?
— Никакъв. Мой. Естествено, повлиях се от Италия. Толкова години стоях там.
— Някога какво ще се стане с Вашите огромни ателиета?
— Други ще работят в тях. Аз направих къща не само за себе си.
Из интервю на Христо Бръзицов с Андрей Николов за в-к „Литературен глас“, 1929 г.
История на сградата
След завръщането си от Рим, където живее и твори от 1914 до 1927 година, очарованият от италианската градска среда скулптор Андрей Николов решава да построи в София свой дом ателие – едно вълшебно място, което да съхрани духа на Италия, създаде условия за щастлив живот на едно голямо семейство и отговори на работните нужди на твореца.

Талантливият български архитект Иван Васильов проектира сградата по скици на Андрей Николов. Не е чудно, че в необичайната за София архитектура се чувства италиански привкус. Днес сградата е паметник на културата от национално значение.

Още с изгражданетоси през 1926-1928 година домът ателие се превръща в средище на будни хора от България и чужбина, както и на много млади творци, с които Андрей Николов споделя ателиета, в които да творят.

След смъртта на Андрей Николов през 1959 г. неговите наследници даряват дома ателие на Министерство на културата за стопанисване и извършване на обществени и културни дейности.
Кой е Андрей Николов?
Българската модерна скулптура получава европейско признание до голяма степен благодарение на Андрей Николов, чието творчество създава мост между европейската скулптурна традиция в духа на Роден и българска скулптура на XX век
Повече
Реставрацията
Сградата пустее през втората половина на 80-те и през 90-те години на ХХ век. На 21 юли 2000 г. Министерство на културата, Национална художествена галерия и Фондация „Гъливер клиринг хауз“ сключват договор за ползването на сградата срещу извършването на реконструкция, реставрация и адаптация и трансформирането й в модерен културен център – Центъра за култура и дебат „Червената къща „Андрей Николов“.
В този момент сградата е без врати и прозорци, липсват водоснабдяване, канализация, отопление, електричество и инсталации, боята във вътрешността на къщата е излющена, стените са с трайно нарушена цялост, по-голяма част от фасадите и издантините на къщата са унищожени и се нуждаят от основен ремонт, дворът е с напълно унижожена настилка и без вертикална планировка и отводняване, а носещата конструкция на къщата се нуждае от укрепване.
На 16 януари 2001 г. Фондация „Гъливер клиринг хауз“ обявява открит конкурс за реставрация, реконструкция и адаптация на сградата и превръщането й в център за култура и дебат. В конкурса участват 24 архитектурни проекта. Проектът за реконструкцията на къщата, избран от журито на конкурса, е с автори арх. Любен Бояджиев и арх. Цветан Цинзев. Консултант по реконструкцията е арх. Ивайло Петков.

С помощта на проект „Красива България – красива София“ на Програмата на ООН за развитие се осъществяват първоначалното укрепване и ремонт на покрива на сградата. На 26 септември 2002 г. фирма „Изовер“ дарява материал за топлоизолация на покрива на къщата. По-късно, след провеждане на конкурс, „Венистрой“ ООД осъществява цялостните реставрационни и строително-монтажни работи по сградата до пълното й завършване.
Входната врата преди и след ремонта
Фасадата предии след ремонта
Фоайето преди и след ремонта
Зала „Гъливер“ преди и след ремонта
Зала „Пеша Николова“ преди и след ремонта
Покривът с оберлихта преди и след ремонта
Така, пред погледа на гражданите на София, сградата постепенно се превръща в Центъра за култура и дебат „Червената къща „Андрей Николов“, станал известен като Червената къща.
Откриването
На 21 октомври 2004 г. напълно възстановената и ремонтирана сграда е официално открита с две изложби: „Прополис“ и „Духът намира тялото“, които представят живота и творчеството на Андрей Николов и историческото време, в което е живял големият скулптор.
Снимки от изложбите „Прополис” и „Духът намира тялото”, с които през 2004 г. е открит центърът за култура и дебат
Снимки от изложбите „Прополис” и „Духът намира тялото”, с които през 2004 г. е открит центърът за култура и дебат
Снимки от изложбите „Прополис” и „Духът намира тялото”, с които през 2004 г. е открит центърът за култура и дебат
Снимки от изложбите „Прополис” и „Духът намира тялото”, с които през 2004 г. е открит центърът за култура и дебат
Снимки от изложбите „Прополис” и „Духът намира тялото”, с които през 2004 г. е открит центърът за култура и дебат
Снимки от изложбите „Прополис” и „Духът намира тялото”, с които през 2004 г. е открит центърът за култура и дебат
Снимки от изложбите „Прополис” и „Духът намира тялото”, с които през 2004 г. е открит центърът за култура и дебат
Снимки от изложбите „Прополис” и „Духът намира тялото”, с които през 2004 г. е открит центърът за култура и дебат
Снимки от изложбите „Прополис” и „Духът намира тялото”, с които през 2004 г. е открит центърът за култура и дебат
Снимки от изложбите „Прополис” и „Духът намира тялото”, с които през 2004 г. е открит центърът за култура и дебат
Надписът на италиански, изписан над входната врата „Voi che entrate qui lasciate ogni cattivo pensiero" приканва посетителя да остави всяка лоша мисъл вън и е перефраза на Дантевото „Надежда всяка тука оставете, вие, що пристъпвате тук", изписано над портите на ада в „Божествена комедия".

Фразата е в унисон с една от основните мисии на центъра за култура и дебат – да отвори съзнанието на хората към нови идеи като създаде пространство, отворено към различните гледни точки в изкуството, културата и обществения дебат, където те свободно да бъдат изразявани без страх от цензура и неприемане.

Така Центърът за култура и дебат „Червената къща „Андрей Николов“ става приемник на духа на големия български скулптор Андрей Николов. Със своите разнообразни културни, обществени и образователни програми с участието на личности от страната и чужбина, сградата продължава да изгражда мост между българската и европейската култура така, както навремето с живота и творчеството на Андрей Николов се създава мост между европейската и българската скулптурна традиция.

Същевременно многобройната публика в Червената къща ежедневно може да се докосне до творчеството на двама големи автори от началото на 20-ти век – архитекта Иван Васильов и скулптора Андрей Николов.