Програми
Обществено-политически програми
Дебати
Публични лекции
Конференции
ВG мрежа за граждански диалог
Текущи проекти
 
Програми за изкуство и култура
Театър, музика, танц
Визуални изкуства
Филми
Литература
Текущи проекти
 
Социални и образователни програми
Артистични психо-
  социални практики
Менторска програма за подкрепа на деца и семейства в общността и превенция на отпадането от училище
Текущи проекти
Осъществени проекти
 
И още
Андрей Николов
Вашето събитие с „Червената къща"
Обяви
 
 
Контакт
Събития - "Доброжелателните“
29 април (сряда) 2009, 19.00 ч.
зала „Пеша Николова”
Издателство „Колибри” представя:
Доброжелателните
представяне на книгата с последваща дискусия с участието на  Леа Коен, Георги Ангелов и Георги Коритаров
„Доброжелателните“ е първата литературна творба на Джонатан Литъл - роден през 1967 г. в Ню Йорк, отраснал и получил образованието си във Франция. След издаването на романа критиците го определят като „най-оспорвания роман на десетилетието”. Само в Европа книгата е продадена в над 1 000 000 екземпляра. Публикуван за пръв път през август 2006 г., той е написан на френски и печели едновременно двете най-престижни литературни награди във Франция: Гонкур и Голямата награда за роман на Френската академия. Преведен на всички основни езици романът има безпрецедентен книжарски и издателски успех. Един великолепен литературен паметник, впечатляващ с епичен дух, плътност, богатство, многопластовост на прочита и на референциите, който прави по оригинален начин. Романът задава въпроси за отговорността и за вината, лична или колективна, смущаващо намеквайки за родството ни с палачите. Стил, близък до натурализма, с отклонения в барока и ониризма. Четиво, подтикващо към размисъл, към въпроси, спомени и чувства, към нашата история и цивилизация.
Вход свободен


„Доброжелателните“ е първата литературна творба на Джонатан Литъл - роден през 1967 г. в Ню Йорк, отраснал и получил образованието си във Франция. След издаването на романа критиците го определят като „най-оспорвания роман на десетилетието”. Само в Европа книгата е продадена в над 1 000 000 екземпляра. Публикуван за пръв път през август 2006 г., той е написан на френски и печели едновременно двете най-престижни литературни награди във Франция: Гонкур и Голямата награда за роман на Френската академия. Преведен на всички основни езици романът има безпрецедентен книжарски и издателски успех. Един великолепен литературен паметник, впечатляващ с епичен дух, плътност, богатство, многопластовост на прочита и на референциите, който прави по оригинален начин. Романът задава въпроси за отговорността и за вината, лична или колективна, смущаващо намеквайки за родството ни с палачите. Стил, близък до натурализма, с отклонения в барока и ониризма. Четиво, подтикващо към размисъл, към въпроси, спомени и чувства, към нашата история и цивилизация.
Според Джейсън Бърк от „Обзървър” книгата „разхожда смаяния читател из реалистични и сюрреалистични крайности на едно изтощително пътуване из най-мрачните кътчета на европейската история”. Написан в стил близък до натурализма, книгата е четиво, подтикващо към размисъл, към въпроси, спомени и чувства, към основните въпроси на нашата история и цивилизация. Заглавието „Доброжелателните” препраща към една трагедия от Есхил „Евменидите”. Ериниите са били богини на отмъщението, които преследвали хората, отцеубийци и убийци на майките си - най-страшните престъпления. Авторът признава, че значението на творбата не се изчерпва с геноцида на евреите, а придобива по-глобално значение. Той признава, че „това, което го интересувало бил въпроса за палачите, за убийството на държавата”. Този впечатляващ роман от около 900 страници представлява ретроспективния разказ от първо лице на Максимилиан Ауе, който десетки години по-късно разглежда един основен период от своя живот: участието си в масови кланета, в качеството си на офицер от СС, от 25-та до 30-та си година. Той поема отговорността, отвъд категориите за добро и зло, за нацистката си принадлежност, в името на германския народ, воден от своя Фюрер, по-скоро в качеството си на наблюдател – съчинява доклади за висшите офицери от СС - отколкото като изпълнител, дори да му се случва да убива. Разказвачът разказва - с многобройни връщания във времето на детските и юношеските си години – годините си на военен престъпник , моралното си объркване, дори когато то се изразява във физически прояви, гадения и разстройства. Романът е разделен на седем части: след една въвеждаща токата, следват шест танца от 18 в. (германски І и ІІ, френски танц в три такта, сарабанда, менует и рондо, напев, жига), преливащи един в друг в един циничен и зловещ танц, един „Залез на боговете”, обагрен в червено от масовите убийства и в черно от униформите на есесовците. Един виновник за престъпления срещу човечеството разказва своята история. Разказвачът изглежда никога не изпитва морални страдания от смъртта на пленниците; за него това е само грях, дори грешка, но не и престъпление. Описанието на войната и на еврейските кланета е особено натуралистично /освен това многократно се изтъкна отличната документация, на която почива роман/, като на читателя не е спестена и най-малката подробност, а разказвачът гледа кланетата невъзмутимо и клинично. Той разкрива своята субективност в отношенията си с близките си, с майка си и сестра си. Сексуалността му е описана прекалено натуралистично. Ауе има поведение на хомосексуалист, което създава проблеми на нациста, какъвто е той, който иска да направи кариера. Същевременно, индиректно, поради своята хомосексуалност той става член на нацисткото разузнаване и в последствие се замесва в нацистките престъпления. Литъл е избрал разказвач с хомосексуални наклонности, именно поради този проблематичен аспект на хомосексуализма. Според самият Литъл (предаване на Франс Интер от 13 ноември 2006), именно хомосексуализмът позволява на разказвача определена дистанцираност, трезвост, каквато не може да притежава един обикновен баща на семейство, какъвто е бил Айхман. Той позволява също да бъде обяснена изповедта на разказвача, в противовес на мълчанието на нацистките палачи. Въпросът за злото е централен в романа: критикът от в-к „Фигаро” Етиен дьо Монтети, вижда в Ауе „фаустовски герой на злото”. Според него „Злото има нюанси, както заника в бурно време”. В това се изразява един от основните ефекти от експлозията, предизвикана от Литъл: да припомни на читателя, въпреки волята си, че тази печална история на нацизма бе и една човешка история. Авторът не е чужд на мнението на своя герой. За него, „категорията на злото е резултат, а не причина”. Сами по себе си зли хора няма, пък бил той и педофил като белгиеца Дютру. Постъпките му несъмнено са лоши, но той не е сатана, който върши зло за удоволствие. Това, което е вярно за злото, извършено от отделния индивид, се отнася със същата сила и за колективното зло, когато палачът е обкръжен от хора, които му представят нещата, които върши като добри. Всяка общност е способна да върши зло. Прословутия опит на Милгръм, при който казват на едни хора да натиснат някакво копче, което предизвиква страдания на други хора, отлично показва, че всеки е способен да извърши злини в определен контекст.” В същото време, той отхвърля с едно махване на ръка, всякаква мисъл за морал, всякакво чувство за вина.

Впечатления от пресата за книгата:
„Такава обемиста и странна книга създава впечатлението, че е творба на цял един живот, а Джонатан Литъл е само на 38 години”.
Флориан Григореско

„Истински шок”
Lire

„Изключителен роман”
Pages de Libraires

„Твърде високо над боричканията на новия сезон”
„Мари Клер”

"Литературен подвиг”
„Пари Мач”

„Един нов „Война и мир”, „майсторски”
„Льо Нувел обсерватьор”

… „Внимание, шедьовър!”
„Франс соар”

„Джонатан Литъл, който се сблъсква още с първия си роман с една изключително рискова материя и с трудния жанр на историческия роман, майсторски се справя. Нещо повече, измъква го от задължителните му правила, отваря го за модернизма без да жертва въздействието на повествованието, нито реализма на неговия свят. Ако читателят се реши да го придружи в неговото начинание, усилията му ще бъдат възнаградени.”
Ален Никола (литературен критик, в-к „ Юманите”)

„Как се получава така, че с радост изгълтваме тези деветстотин страници, също както някога сме отхапали ябълката?”
„Льо Фигаро литерер”

"Този „подвиг” (…) , от онези, които ви впечатляват, но без да ви засегнат” сякаш всява объркване сред гилдията"
„Льо Поан”

„ Много добре документирано и подкрепено с остро перо”
"Тетю”

„Eдин от много рядко срещаните първи роман”
„Льо матрикюл де-з анж”

„Невъзможно да се прочете на един дъх, както е и невъзможно да се остави настрана, защото освен, че стига до един разголващ и брутален реализъм, Лител нито за миг не престава да изучава, по примера на Хана Арендт, какво представлява злото. Отблъскващ и хипнотизиращ.”
„Ел”

„Какво представлява една велика книга, ако не творба, към която пристъпваме с неохота, но през която, също като книжен плъх, преминаваме възможно най-бързо, задъхано, докато стигнем до края?”
„Ла Кроа”

„След няколко десетки часа четене, трябва да кажем сбогом на оръжията : изправени сме пред един паметник на съвременната литература.”
"Льо Фигаро магазин"

„Истински малък паметник, „Доброжелателните” е нещо повече от предизвестения шедьовър: нездравият чар, който излъчва е буквално пристрастяващ, бих казал дори задоволяващ.”
„Кроник' ар”

„Резултатът е впечатляващ. Мащабна фреска (…) носена от истинска разказваческа сила и вездесъща грижа за етичност (…) , „Доброжелателните” не са от романите, които можем да харесаме, но от страниците се излъчва необикновена убедителност, нечувано усещане за реализъм и за точност.”
„Телерама”

Германия е идеалната страна за сблъсък с тази книга. Бях като пребит след прочитането й. Това е събитието на нашата половина от века. Не виждам как някоя друга книга в следващите десетилетия може да достигне въздействието й.
Хорхе Семпрун

Книгата е опит да се обясни онова, което досега е изглеждало необяснимо
Франк Ширмахер, Франкфуртер алгемайне цайтунг

"Това е един роман и един автор, пред които трябва да се преклоним"
Andreas Isenschmid, NZZ am Sonntag

"Нищо по-малко от шедьовър"
Денис Шек, Друкфриш

"През целия ми живот – а аз наистина чета много – не съм чела нищо по-важно"
Елке Хайденрайх в ТВ предаването „Лезен“

Повече информация за авторa:
Роден в семейство с еврейски произход (Лидски) емигрирало в САЩ в края на 19 в., Джонатан Литъл е син на писателя Робърт Литъл. Детството му преминава във Франция, която напуска чак когато става време да влезе в университета. Завършил е престижната гимназия „Фенлон”, през 1985 г. Въпреки че семейството му не е имало съдбата на евреите от Европа, Джонатан Литъл е отраснал с тази история, която се превръща в централна тема на първата му творба. Детските му години са белязани от войната във Виетнам. След тригодишен престой в Йейлския университет заминава за Балканите - по онова време арена на конфликти. След завършване на образованието си в Йейл се включва в редовете на хуманитарната асоциация "Действие срещу глада" и в продължение на седем години обикаля редица страни във война, като Босна-Херцеговина, Чечня, Афганистан, Конго, но ходи и в Москва. През 2001 г. напуска асоциацията, за да се отдаде на писателството. Двайсет и двегодишен, публикува първия си научно-фантастичен разказ на английски език (Bad Voltage). След излизането на „Доброжелателните” бестселър, преведен в цял свят, издава сборник новели, написани от 1995 до 2002 г. (Етюди, изд. Фата Моргана, 2007 г., 75 стр.), последван от есе, посветено на белгийския фашист Леон Дегрел (Сухото и Влажното). Кратко нашествие във фашистка територия, Париж, изд. Галимар (Арбалетът) през 2008г. Получава френско поданство през март 2007 г.
Понастоящем живее в Барселона със съпругата си белгийка и двете си дъщери.


Уведомяваме Ви, че по смисъла на Закона за защита на авторското право и сродните му права в залите на Червената къща е забранено да се внасят звукозаписни устройства, фото - и видео камери, както и да се правят видеозапис/и и аудиозапис/и без изричното съгласие на автора/авторите и продуцента/продуцентите. Всеки направен такъв е противозаконен и ще бъдат предприети действия по прилагане на административно–наказателните разпоредби по Закона за защита на авторското право и сродните му права.




   Обратно към календар

Информацията, аудио и видео съдържанието на този сайт са публикувани от Центъра за култура и дебат”Червената къща” под Криейтив Комънс лиценз.  Имате право да ги публикувате безплатно с изрично позоваване на източника, спазвайки тези инструкции. Ако сте университетски преподавател е желателно вашият факултет да направи дарение. За използване с комерсиална цел от страна на медии, моля свържете се с нас за официално разрешение и тарифи.
  Designed by Cog Graphics  Powered by Ermena