Програми
Обществено-политически програми
Дебати
Публични лекции
Конференции
ВG мрежа за граждански диалог
Текущи проекти
 
Програми за изкуство и култура
Театър, музика, танц
Визуални изкуства
Филми
Литература
Текущи проекти
 
Социални и образователни програми
Артистични психо-
  социални практики
Павилион 19
Текущи проекти
Осъществени проекти
 
И още
Андрей Николов
Вашето събитие с „Червената къща"
Обяви
 
 
Контакт
Сградата

Червената къща е сграда в центъра на София, която е принадлежала на скулптора Андрей Николов (виж по-долу „Кой е Андрей Николов”). След смъртта му през 1959 г. неговите наследници даряват къщата на Министерство на културата за стопанисване и извършване на обществени и културни дейности. Построена в “духа на Италия” къщата приканва посетителя “да остави предразсъдъците навън”. Сградата – дело на талантливия български архитект Иван Васильов и паметник на културата от национално значение – пустее през втората половина на 80те и през 90те години на ХХ век.

При завръщането си след няколкогодишна работа в Рим, Андрей Николов решава да построи в София свой дом-ателие: едно вълшебно място, съхраняващо духа на Италия, създаващо условия за щастлив живот на едно голямо семейство и отговарящо на работните нужди на твореца-скулптор. Иван Васильов проектира сградата по скици на очарования от духа на италианската градска среда Андрей Николов. Не е чудно, че в необичайната за София архитектура се чувства “италиански привкус”.

На 21 юли 2000 г. Фондация „Гъливер клиринг хауз” (виж Управление), Министерство на културата и Национална художествена галерия сключват договор за ползване на сградата срещу извършването на реконструкция, реставрация и адаптация и трансформирането й в Център за култура и дебат "Червената къща". Към онзи момент сградата е без врати и прозорци, липсват водоснабдяване, канализация, отопление, електричество и инсталации, боята във вътрешността на къщата е излющена, стените са с трайно нарушена цялост, по-голяма част от фасадите и издантините на къщата са унищожени и нуждаещи се от основен ремонт, дворът е с напълно унижожена настилка, без вертикална планировка и отводнавяне. Конструктивната част на къщата се нуждае от укрепване.

На 16 януари 2001 г. Фондация „Гъливер клиринг хауз” обявява явен конкурс за идеен проект за реставрация, рекунструкция и адаптация на сградата и превръщането й в Център за култура и дебат, в който участват 24 архитектурни проекта. Проектът за реконструкцията на къщата, избран от Журито на конкурса, е с автори арх. Любен Бояджиев и арх. Цветан Цинзев. Консултант по реконструкцията е арх. Иайло Петков. С помощта на проект "Красива България-Красива София" на Програмата на ООН за развитие се осъществяват първоначалното укрепване и ремонт на покрива на сградата. На 26 септември 2002 г. фирма "Изовер" дарява материал за топлоизолация на покрива на Червената къща. По-късно, след провеждане на конкурс, Венистрой ООД осъществява цялостните реставрационни и строително-монтажни работи по сградата до пълното й завършване.

Така, пред погледа на гражданите на София, сградата постепенно се превръща в Център за култура и дебат „Червената къща „Андрей Николов”. На 21 октомври 2004 г. напълно възстановената и ремонтирана сграда е официално открита с две изложби: "Прополис" и "Духът намира тялото". От този момент нататък Фондация „Гъливер клиринг хауз” осъществява публичните си дейности в нея. Така, днес, след многогодишен упадък, къщата-ателие на Андрей Николов e Център за култура и дебат "Червената къща "Андрей Николов". Център, който с разнообразните си културни и обществено-социални програми привлича днешната градска публика, като същевременно й предоставя възможност за досег с творчеството на двама големи автори от началото на 20 ти век – архитекта Иван Васильов и скулптура Андрей Николов.

Кой е Андрей Николов?
Андрей Николов е роден във Враца на 12 май 1878 година. През 1896 г. постъпва в рисувалното училище в София, в класа на Борис Шац. По-късно продължава учението си в Париж, където заминава с държавна стипендия. През 1914 година, след приключването на обучението си в Париж, се установява в Рим, където бързо се интегрира в творческия кръг около Свободната художествена академия. Любопитно е, че първоначално Андрей Николов е командирован в Рим, за да наблюдава приготовлението на клишетата за гербови марки, поръчани от българската държава. Избухването на Първата световна война обаче става причина командировката му в Рим да бъде продължена чак до 1919 г. След 1919 г. Андрей Николов остава в Рим на собствени разноски до 1927 г. От 1915 до 1926 г. редовно излага творбите си в годишната римска изложба, през 1922 г. е избран за член на журито на изложбата, а по-късно и за представител на художниците-чужденци в управителния съвет на Международната асоциация на художниците в Рим. Сред приятелите и хората, с които общува в този период са известният италиански скулптор Сарторио, писателят Франческо Сапори, Жорж Нурижан, скулптурът Арнолдо Дзоки. Чести гости са му и Александър Балабанов, Райко Алексиев, Маждраков.

През 1919 година, на връщане от Франция след подписването на Ньойския договор, Александър Стамболийски - тогавашен министър-председател на България - посещава Андрей Николов в Рим. Впечатлен от работата му, Стамболийски го приканва да се завърне в България. "Ще дойдеш в София, ще направим статуи и бюстове на всички наши заслужили хора, от Възраждането до днешно време" - увещава го Стамболийски. През 1921-22 г. Николов извайва бюст на Стамболийски, а по-късно, през 1927 г. се завръща в България. Многобройно и разнообразно е скулптурното наследство на Андрей Николов - сред най-познатите му творби са "Торс", "Дух и материя", "Майчина целувка", "Майчина гръд", портретните бюстове на Иван Мърквичка, Александър Балабанов, Стоян Михайловски, Кирил Христов, лъвът пред паметника на незнайния войн в София и др. Като професор в Художествената академия в София от 1931 до 1940 г. той успява да създаде своя школа и да възпита последователи на изящния си стил на ваяне.

С цялостното си творчество Андрей Николов хвърля мост между европейската скулптурна традиция (в духа на Роден) и българската модерна скулптура на 20ти век. Един европеец от голям мащаб, който с живота и творчеството си приближава България към сърцето на Европа.



Информацията, аудио и видео съдържанието на този сайт са публикувани от Центъра за култура и дебат”Червената къща” под Криейтив Комънс лиценз.  Имате право да ги публикувате безплатно с изрично позоваване на източника, спазвайки тези инструкции. Ако сте университетски преподавател е желателно вашият факултет да направи дарение. За използване с комерсиална цел от страна на медии, моля свържете се с нас за официално разрешение и тарифи.
  Designed by Cog Graphics  Powered by Ermena