Блог - Буря в чаша боза *
 |
| Десислава Гаврилова
 | 14.05.2010
Буря в чаша боза *
Страстите, които Руен Руенов се опитва да разпалва в последните дни (http://sofiaunderground.blogspot.com/) по повод, който той определя като „кражба на интелектуална собственост” и „кражба на публика” (???) плачат да бъдат описани именно като „буря в чаша боза”. Преди всичко, изглежда Руен Руенов няма навика да дочита редовете до край и му се е привидяло, че електроакустичния фестивал, който се случва в Червената къща в рамките на „Изкуство в безтегловност” се казва Sofia Underground. Ами не, не се казва така! Казва се Sofia Underground Chronicles и не претендира да се занимава с предмета на фестивала Руенов, т.е. с пърформънс. Жалко би било човек да влиза в светоусещането на Руен Руенов и да започне да брои кой кога кой артист е представял, но ако все пак го направим за момент, ще видим, че „Амбиент Анархист” се появяват в програмата на Червената къща за пръв път през март 2004 година, отново в рамките на фестивала „Изкуство в безтегловност”, после през 2005 и т.н. и т.н. В програмата на „София Ъндърграунд” групата се появява за пръв път едва през 2007-ма. Естествено, на нас никога не би ни хрумнало да обвиняваме фестивала София Ъндърграунд в интелектуална кражба, защото преди тях сме представяли въпросната група... що за малоумие би било това? Ами да вземем тогава да ги съдим, че през 2008 г. включват в програмата си пърфърманс на Иво Димчев, голяма част от работата на когото е свързана с Червената къща! Ако пък сходството в името е основна болка на Руен Руенов и неговия съратник Йово Панчев (позицията на последния по темата можете да видите под формата на коментар #1 тук http://www.blistermagazine.com/), то поле за изява на Руен Руенов и Йово Панчев дал Бог - я вижте например този „Underground Movement Festival 2007” http://www.hmsu.org/index.php?cmd=hottopic&htid=125 Тях осъдихте ли ги вече? Ако не – запретнете ръкави и хайде на работа? Good luck!
Б-р-р-р!!! Тръпки да те побият. Я да се махаме бързо от това светоусещане, че малко болнаво...
Има нещо жалко, ужасно жалко в тази буря в чаша боза и то е, че вместо единиците хора и организации, които се опитват въпреки всичко да подкрепят кой както е способен някаква жива алтернативна арт-сцена у нас, предпочитат да влагат креативната си енергия в абсурдни спорове и скандали. Вместо да си дават сметка, че „необичайно голямата им публика” е тъжно малка и да работят за нейното увеличаване, предпочитат да се съдят за „кражба на публика”. Вместо да разширяват полето, в което работят, предпочитат – като кучетата - да препикават границите му. На фона на цялата убогост на публичното пространство у нас, на фона на чалгата и простотията, в която тънем, на фона на липсата на разпознаване от страна на публичните институции на смисъла от съществуването на подобна арт-сцена, вместо малцината организации които все още имат енергия да продължават да работят да обединят усилия, вадят ножове.
Не искаме и няма да станем част от това. Животът е твърде кратък, за да си заслужава. Смисълът на това, което правим е другаде, не в четкането на личните ни Его-а.
* Това заглавие е взаимствано от една голяма българска историчка, която преди години така определи шумните боричкания на „прогресивната част от академичната социологическа общност” срещу ръководството на БАН във връзка с едно назначение на директор на Института по социология.
|